Мил-ост

If you can not read nor understand Bulgarian, please scroll down to one of the lower posts in English.

Пост на български, за който вероятно ще съжалявам утре, но...

Става дума за някои неща, които доста ме учудват наскоро. Опитвам се да ги разбера, ама леко не ми се получава в най-общата картина (специфичните случаи са по-лесни).

Та, към темата.

По време на израстването на що-годе възпитаните деца, те евентуално се сблъскват с фразата "Бъди учтив(а)/мил(а)/и т.н. с хората (хората в най-общ смисъл)."

Тази фраза звучи доста приятно, нали? Доста семпло. Даже леко утопично.

Истината е, че резултатите от тази фраза най-често са доста различни от впечатлението, което горенаписаното оставя.

Някак си хората не могат "просто да бъдат мили, учтиви и т.н." Всичко е сякаш зад привидната си простота, тази фраза всъщност звучи по-скоро като "Абе, казвам ти да бъдеш мил(а), защото просто си знам, че иначе би бил прекомерно гаден и ми е ясно, че като ти я кажа, ще бъдеш 50/50... Но всъщност изобщо не очаквам да я вземеш присърце. Бъди възпитан(а), мил(а) и т.н., 'ма само когато има келепир, монетка да се пипне."

А т'ва е друга история, нали?

За хората, които ме познават -- не се оплаквам, това мое наблюдение няма да ме промени, аз съм си такъв. Това не е масивно оплакване. Просто наблюдение.

Просто наблюдение, че хората някак си очакват един от друг да са гадни и с подобни изречения по-скоро гледат да наклонят везната с мъничко. Не с много де, със сигурност не с много. Това все пак би било прекалено, нали?

Защо хората не могат да бъдат "просто" такива. Да го правят ей така. Добре де, не ей така, защото в крайна сметка винаги действията целят някакъв резултат, някаква отплата за старанието един вид. Обаче защо тази "отплата" не може да бъде усмивката на нечие лице? Сякаш хората искат да им е сложно, все едно чувам дете на 5 (ментално на 5, физически няма значение) да казва "Не искам да ми е толкова просто!"

Съответно същото е и с приемането на жест (просто някакъв жест). Гледаш така какво ти дават, ама леко присвиваш очички "Какво ли иска сега па тоя от мен? А? Хм...." и леко мърдаш с очи, оглеждайки се. Въпросът е дали обектът на жеста после ще реши, че видите ли, май нещата са "безопасни" и може съвсем спокойно да 'зима на аванта.

"Як" социум, а? Направо супер.

Кофтито е, че дори хората, които иначе биха били "просто мили и учтиви" в последствие биват деформирани от околните. Искаш да си щедър с хората, да им правиш жестове? Няма проблеми, клиентела винаги ще се намери. Даже ще се редят за опашка. Освен ако не изглеждаш подозрително добър. Тогава хората ще се почесват по тила, мислейки си "Абе, твърде много добро не е на добро... Я да отида при другия, дето ми иска парите..."

Егати пародията.

Ако трябва да следваме Библията (нещо, което аз не правя, но което все пак би дало добър пример), нищо чудно, че Адам и Ева не е трябвало да познават добро от зло. Ако не познаваха, щяха да са еднакви с хората, независимо какви са те или каква би им била реакцията. Май този Бог си е знаел, че хората не могат да понесат нещо толкова голямо още. Следващият път, когато някой ни предложи/ние си вземем огън/забранен плод, аз лично ще откажа.

Но това е, ако сме по Библията. Аз лично мисля, че всеки може да се постарае поне да е малко по-добър към хората. Без да гледа за келепир. В крайна сметка, не е толкова трудно, нали?

П.П. Става дума за по-голямата част от обществото, а не за отделни личности. Това, надявам се, е ясно, нали?

П.П. Номер 2: Не, "всички останали са такива" не е извинение да търсиш облага от всяко твое действие. Освен ако не обичаш да ходиш на четири крака и да издаваш специфични звуци, съдържащи само буквите "б" и "е" (като да предпочиташ гласната) и да обичаш да следваш голям чичка с гега безпрекословно.