Изменчивост и унаследяване - БГ версия

If you can't read this, please scroll down. There's a hopefully nice story there. Hopefully, because it's mine, so I can't be exactly objective about it.

Българската гъвкавост и умение на българина да се приспособява към всяка ситуация.

Това се води като едно от най-добрите ни качества. От много хора съм чувал едва ли не, че българското племе би могло да оцелее на Марс, да си направи зеленчукова градина на Нептуновите ледове и да си пуши цигарата (защото какъв Българин си ти, ако не пушиш?!?! Как така?! Надценката на цигарите само означава, че няма да ядеш и толкова. В крайна сметка, на кой му е да яде...) на места, където, за да я запали, няма да има нужда от запалка.

В общи линии нашата гордост е, че колкото и да ни мачкаш, тъпчеш, убиваш, изнасилваш физически и психически (макар по-скоро всичките тези действия да са по-скоро в психически аспект, все пак съществуват и във своя физически такъв), ние пак виреем.

И ето точно в този момент на този патетичен разказ за БГ Сървайвърите в моя малък мозък светна една червена лампичка. После започна да мига, за да пести ток.

Значи, каквото и да ни правят и мачкат, ние сме горди, че издържаме. Гордост, породена от факта, че издържаме, а не от факта, че правим нещо по въпроса.

Просто казано, ние сме горди задето умеем добре да ни мачкат. Една изтривалка за обувки от добър материал, страхотно качество, не се къса никога, поема колкото прах и кал отъркаш в нея и най-вече е вечно в намаление 70%.

Скорошен пример: Най-високият процент гласували пълноправни граждани в един град в България е 50%, общият процент е към 35%. Сега тук някой може да каже "Да, ама общият процент на гласувалите в целия ЕС е 45%".

На това бих казал две неща: Първо, при нас този процент вероятно ще пада, защото младежта в по-голямата си част не желае да гласува (а тя е уж най-активната част на едно общество) и второ... Познай кой дърпа надолу този процент. Bulgaria & co.

Но този пост не е предназначен да говори за изборите. Той е малко по-генерално насочен.

Защо все трябва да ни тъпчат? Защо веднъж през живота ни вместо да се изтриват в нас, не вземем пък да станем? Макар да не дръзвам да се правя на Възрожденски писател, във всеки случай посланието им се е изгубило през годините. Или ние просто сме си свикнали да ни тъпчат. В крайна сметка ние ще се приспособим, нали? То си е вече наследствен белег.

"Кой съм аз, че да променя каквото и да е?"

Ти си народът. Ти си избирателят. Ти си. Или поне се предполага от теб да бъдеш. Ако не ти, кой?

Забрави за синдрома "другият ще ми оправи кашата". Защото на другия отдавна му е писнало и той от десет години е зад граница...

Имаш ръце, още не са закърнели. Вземи твойте проблеми в твойте ръце веднъж в живота си поне.

И не, трудът, положен при лакиране, не се счита.